Zeitgeist  - facecontrol

Лицето на времето

[english version1] [english version2]

18.06.2007 Венцислав Занков

кураторски проект
за българското участие
на месец на фотографията
Photonic Moments 2007, Lubliana, Slovenia

The winner of Photonic Moments award for this year is Alexander Valchev from Bulgaria

Александър Вълчев е награден от Австрийския културен институт в Словения с едномесечен престой в Грац /Австрия/ стипендия и самостоятелна изложба през 2008

Духът на времето определено изисква; е контрол. Много и различни видове  управление и контрол. На всякакви нива, включително и контрол върху ДНК. Контролът от лица на лица чрез техните лица е онагледява съвременността. Изстрелва ти се право в лицето че нямаш подходящото лице. Не изглеждаш „като другите” -  лицето  ти те издава – не си от тези или онези;  привилегированите, подходящите, приемливите, лицето ти е неприемливо; отхвърля се, не се допуска. Пречи, смущава, нарушава приемливия порядък. Изглеждаш друг, на лицето ти е изписано че не си от тези/онези, че не ставаш? За какво? Защо? Обяснения обикновено липсват, не липсват обикновено бодигардове или охрана.

Явно отговорите са изписани на собственото ти чело а ти не можеш да ги разчетеш, огледалото в което се взираш ги обръща отзад-напред. Остава да си смениш лицето, face-off[1], да станеш герой от филм, да станеш някой друг, да изглеждаш като някой друг,да си мислиш че си някой друг красив, интелигентен, богат и приемлив, важен[2]. Пластичната хирургия разкъса връзката между лице и самоличност – още един болезнен повод за криза на самоличността. Изгубена е гаранцията, че това, което изглеждаш си ти. Повърхността вече нито разкрива нито скрива същности, личности, кожата е предмет[3], обект който показва единствено стандарт на живот, имотното състояние на притежателя й, респективно и социалния му статут –тук се цели и оттук започва и  face control-ът  - който не може и няма ресурс да скрива, отстранява белезите от обществото и времето не е за това общество и това време – свободен е да отсъства – както си иска – да се хвърли, да си пробие главата с ударнопробивна машина hilti да се обеси на кабели, Остават  ежегодните статистики за „нещастните случаи”[4]. Нещастници!. Стъпката от „отхвърлен” към „свободен от …” и „готов на...” е престъпена, престъплението е налице – олицетворение  на наложените ценности. Лицето ти те издава. Ако не можеш да си го смениш, пробвай да се маскираш[5] за да се опиташ да избегнеш неизбежното – да бъдеш разпознат. Разпознаването не е опознаване и никога няма да бъде.

[2] Александър Вълчев  - “Реминисценции” – портрети на съвременници представени като исторически и важни ренесансови личности

[3] Левитация – художникът се сканира парче по парче и се сглобява – всичко е на 100% освен крайният резултат

 

[4] „Момчетата действително не плачат” Любомир Армутлиев

[5]“We Know You Love Us”, 2003 Boryana Rossa

‘Caesar and Cleopatra’